Оригиналният абитуриент

Абитуриентският бал винаги е бил истинско съревнование между стил, провокативност и оригиналност. Едно момче тази година се открои сред всички останали на бала на 28 май в столичния хотел „Шератон”. Димитър Величков от Американския колеж в София вместо да „прекрачи прага” към реалния живот в традиционен костюм и вратовръзка избра типична българска народна носия. Нямаше как да не ахнат при вида му и българските и чуждестранните му съученици, както българските и американските учители – повечето от тях са виждали само по снимки чепкен, потури и везана кенарена риза.

Такъв си е Диди, винаги търси оригиналността във всяка ситуация, казват журналистите от пловдивския ежедневник „Марица”. Той е типичен пример за това колко е вярна поговорката, че „крушата не пада по-далече от дървото”. Майката на Димитър – Евелина Здравкова, шеф на екип „Култура” във вестника, винаги се е откроявала с талантливото си перо. Афинитетът към различното, нетипичното явно Диди е наследил от нея.

„Когато за първи път бях изправен пред дилемата какво да бъде облеклото ми на абитуриентския бал, първият ми отговор бе черен панталон, бяла риза и сако”, признава Димитър. „Идеята за стилизирана народна носия се появи през лятото на 2010 година, по време на фолклорния фестивал в село Жеравна. Изискваният дрес код бе народни носии. Прекараното време в традиционните костюми се оказа не само приятно, но и неочаквано удобно. В този момент се зачудих защо да не направя подобна дреха и за бала си. Народният костюм именно за това е народен – защото показва и защитава народната принадлежност.”

За реализиране на дръзката си идея Димитър намира верни съмишленици – Христо Димитров, директор на Национален фолклорен ансамбъл „Българе” му помага като консултант, а дизайнер на носията е майсторката от бившето предприятие „Българско везмо” Жени Рангелова, собственик на фирма „Филада”.

Костюмът му се доближава като естетика до типичната македонска носия, носи  характера на етнографията от югозападния край на България. 90 процента от изпълнението е работа на ръка. Ризата е от кенарено платно с бродерия. Везаните орнаменти придават празничност, везбата, според народните представи, има магическа способност да носи здраве и благоденствие на човека, защото всяка чертичка, фигурка и цвят означават думи и фрази, които изразяват традиционни представи и понятия.

Елекът е в цвят канела, с характерното дискретно райе в пастелни цветове. Цветните тонове са меки, комбинацията е съобразена със светлата кожа, кафявите очи и златисто-рижавата коса на Димитър.

Чепкенът е връхната дреха, която в празничното облекло допринася за завършеността на тоалета. В миналото чепкенът е показвал принадлежност към по-висшата класа. Потурите са прибрани като конструкция, не толкова чорбаджийски като копривщенските или тракийските. Широкият пояс в пастелни цветове е също задължителен елемент от костюма. Върху него има дискретен пискюл, в която са вплетени камъни – израз на хармонията в природата.

И така, в този оригинален костюм, се появява съвременния комита Димитър – свободен човек, с богат душевен свят, интелигентен млад мъж със самочувствие, своенравен младеж, който не иска и трудно се подчинява на задължителните норми.

Дали Димитър Величков няма да е първата птичка за връщане на младите хора към изконното българско – и във визия и в душевност?

Oще статии

Loading…